На теб приличам
И тази нощ съм неприлично разюздана,
и тази нощ събирам похотта.
Вземете съвестта ми - тя е рана,
не искам да съм повече добра.
Ще взема за сърцето си забрава -
да не тежи, когато те предам.
Не си ме пускал даже във дома си -
на мене ще ухае сутринта.
И не на похот и поквара -
до тебе ще приличам на бреза,
изправена, плачевно бяла,
с напукана от скръб кора.
А тази нощ ще бъда черна роза -
до кръв сърцата чужди ще дера...
И нека съдят теб - на теб приличам,
а някога бях толкова добра.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
поздрави!
