22-25 Януари 1968
На тебе, Ани

Насън ми се явяваш често,
пред погледа ми винаги си ти
и знай, че ме измъчва нещо,
което трепка в твойте очи.
За тебе аз живота си бих дала,
за тебе – всяка роза разцъфтяла
бих скъсала, за да ти я подаря.
За теб – най-хубавата песен бих изпяла.
Аз зная, ти звездица друга имаш
и погледът ти все натам страни,
не вярвам, че ще ме забравиш нявга,
но все пак ти за мене чужда остани.
Не искам никога да плачеш,
не съм заслужила това,
животът бърз ще ти покаже
мойта предишна правота.
Обичах те и пак ще те обичам ,
докато свършат мойте дни броени.
С цветя и рози ще накичим
коси, от старост посребрени.
И ето всеки миг ръката ми потрепва,
редят се думи все подбрани.
И изповядвам аз таз клетва -
на тебе посветена, Ани!

ИЖО