Толкова стихове аз ти написах,
а болката вътре стои ли, стои.
Хиляди сълзи душата пропиха,
но мъката черна в гърдите гори.
Знам... и години сто да изминат,
пак ще се връщам, рожбо, към теб.
Скръбния ден без глас да проклинам
и преживявам мигът съкрушен.
Бури бушуват. Раздират небето.
Късче по късче късат плътта.
Как да измоля прошка проклета,
та да прегърна за миг светостта. ...