На Тихчо
Толкова стихове аз ти написах,
а болката вътре стои ли, стои.
Хиляди сълзи душата пропиха,
но мъката черна в гърдите гори.
Знам... и години сто да изминат,
пак ще се връщам, рожбо, към теб.
Скръбния ден без глас да проклинам
и преживявам мигът съкрушен.
Бури бушуват. Раздират небето.
Късче по късче късат плътта.
Как да измоля прошка проклета,
та да прегърна за миг светостта.
В бурен превърнах се. В бурен със корен
пуснал навред игли с пипала,
които понизват без милост сърцето,
без право на радост, без жива искра.
Билчица няма за майчина горест,
няма лекарство, няма мехлем.
Само сълзите остават за жалост
с римите тъжни... до край отреден.
30.03.2021
© Таня Мезева All rights reserved.
