10 jun 2006, 23:08

На този ден...

  Poesía
1.5K 0 4
На този ден е редно да се смея,
нали е моя ден рожден,
но слънцето не може да изгрее,
когато ти, любов, не си до мен.
Усмихвам се на шумната тълпа,
ала тъгата не ми дава мира
и лутам се аз сякаш в мъгла,
а болката в гърдите ми напира.
Изгубих те, не мога да те върна:
не ме обичаш - ясно е това.
Остава ми живота да прегърна
с надеждата да срещна ЛЮБОВТА...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анастасия Башликова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички.Адрианчо много пестелив коментар и все пак съм трогната.
  • Хубаво!
  • Анастасия, прегърни смело живота!!! И някъде ще срещнеш Любовта!!!
    Поздрави!!!
  • 1-во,ДОБРЕ ДОШЛА В САЙТА НА ОТКРОВЕНИЯ!Пишеш много красиво,но искам да ти кажа,че от любов никой не е умрял.Любовта е навсякъде само трябва да я намерим.Нужно е да вдигнеш главата си и да си кажеш "Аз мога!" и ще успееш.Желая ти късмет от сърце и ти поставям една 6-чка,която определено е заслужена!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...