10 jun 2006, 23:08

На този ден...

  Poesía
1.5K 0 4
На този ден е редно да се смея,
нали е моя ден рожден,
но слънцето не може да изгрее,
когато ти, любов, не си до мен.
Усмихвам се на шумната тълпа,
ала тъгата не ми дава мира
и лутам се аз сякаш в мъгла,
а болката в гърдите ми напира.
Изгубих те, не мога да те върна:
не ме обичаш - ясно е това.
Остава ми живота да прегърна
с надеждата да срещна ЛЮБОВТА...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анастасия Башликова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички.Адрианчо много пестелив коментар и все пак съм трогната.
  • Хубаво!
  • Анастасия, прегърни смело живота!!! И някъде ще срещнеш Любовта!!!
    Поздрави!!!
  • 1-во,ДОБРЕ ДОШЛА В САЙТА НА ОТКРОВЕНИЯ!Пишеш много красиво,но искам да ти кажа,че от любов никой не е умрял.Любовта е навсякъде само трябва да я намерим.Нужно е да вдигнеш главата си и да си кажеш "Аз мога!" и ще успееш.Желая ти късмет от сърце и ти поставям една 6-чка,която определено е заслужена!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...