10 июн. 2006 г., 23:08

На този ден...

1.5K 0 4
На този ден е редно да се смея,
нали е моя ден рожден,
но слънцето не може да изгрее,
когато ти, любов, не си до мен.
Усмихвам се на шумната тълпа,
ала тъгата не ми дава мира
и лутам се аз сякаш в мъгла,
а болката в гърдите ми напира.
Изгубих те, не мога да те върна:
не ме обичаш - ясно е това.
Остава ми живота да прегърна
с надеждата да срещна ЛЮБОВТА...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анастасия Башликова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички.Адрианчо много пестелив коментар и все пак съм трогната.
  • Хубаво!
  • Анастасия, прегърни смело живота!!! И някъде ще срещнеш Любовта!!!
    Поздрави!!!
  • 1-во,ДОБРЕ ДОШЛА В САЙТА НА ОТКРОВЕНИЯ!Пишеш много красиво,но искам да ти кажа,че от любов никой не е умрял.Любовта е навсякъде само трябва да я намерим.Нужно е да вдигнеш главата си и да си кажеш "Аз мога!" и ще успееш.Желая ти късмет от сърце и ти поставям една 6-чка,която определено е заслужена!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...