На тръгване
Не ми се давай лесно, те помолих,
насън или не зная вече как...
Но днес живееш в моя крехък спомен.
Изцапан от сълзи и от вина.
Почти окултно някак се надявах,
че ще успееш да ме разбереш....
Че двама с тебе никаква ограда
и никаква лъжа не ще ни спре.
Но ето, че надеждата изчезва,
годините когато си вървят.
И споменът ще стане тъй болезнен,
че няма да остане вече път,
по който да се върна, и да искам...
Прости ми, ако някой ден се случи.
Прости ми, че поех надменно риска
пореден път през смях да те загубя...
Сърцето ми ще стане пръст и пепел.
Отчаяно от себе си, ще глъхне.
Но някъде в отломките му слепи,
безмълвно нещо твое ще покълне.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
радвате ме!
