Не ми се давай лесно, те помолих,
насън или не зная вече как...
Но днес живееш в моя крехък спомен.
Изцапан от сълзи и от вина.
Почти окултно някак се надявах,
че ще успееш да ме разбереш....
Че двама с тебе никаква ограда
и никаква лъжа не ще ни спре.
Но ето, че надеждата изчезва,
годините когато си вървят.
И споменът ще стане тъй болезнен,
че няма да остане вече път, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up