29 ago 2009, 22:28

На твоите очи и ласка в кадифето 

  Poesía » De amor
530 0 2

На твоите очи и ласка в кадифето

потъвам, но издигам им и храм.

Да знае всеки, спрял се пред морето,

 

че слънчева вълна потъва там,

 

където посоките на вятъра преследваш

 

и може би от малко лунно цвете

 

заражда се пречистена сълза,

 

понесла своя бяг сред бреговете,

 

край бригантините със весели платна.

 

Храм от косите на вълните,

 

захранвани от пурпурния заник.

 

От бисерите в дълбините,

 

които с неизвестното ни мамят.

 

От ласката на твоите очи!

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??