На твоите очи и ласка в кадифето
На твоите очи и ласка в кадифето
потъвам, но издигам им и храм.
Да знае всеки, спрял се пред морето,
че слънчева вълна потъва там,
където посоките на вятъра преследваш
и може би от малко лунно цвете
заражда се пречистена сълза,
понесла своя бяг сред бреговете,
край бригантините със весели платна.
Храм от косите на вълните,
захранвани от пурпурния заник.
От бисерите в дълбините,
които с неизвестното ни мамят.
От ласката на твоите очи!
© Мери Попинз All rights reserved.
