22 dic 2004, 9:59

На В.

  Poesía
1.1K 0 2

Не, няма да се разберем така!!!
Сега ти трябваше да кажеш,
че работата ти е отвратителна,
че живееш зле,
че ти е писнало да се обличаш
официално
и че съвсем сериозно се замисляш
дали да не...
А аз трябваше да кажа,
че понякога се замислям дали да не...,
че ти съчувствам за заточения ръб на панталона
(Божке, как не се порязваш!!!),
че живеем зле
и че хубавата работа е Божата работа.

И трябваше да се намираме
на Третото небе от щастие
(и двамата не обичаме числото седем);
ти - от факта, че те слушат,
че не си сам
и че сервитьорката ни е смигнала
с маслинено-зелените си очи
(такива бяха винаги вечер);
аз - заради зелените маслинени очи
на сервитьорката
и затова, че не си сам...

Но вместо това ме запознаваш
с момичето от своите сънища
(имаш лоша обмяна на веществата, приятелю!)
и всичко става толкова различно
поне до момента,
в който Тя не разказва
за отвратителната си работа
и лошият си живот,
за отвращението си от официалните облекла
и за намеренията си да се...

Защо не я държа заключена в сънищата си,
приятелю?!?
Тогава поне можехме да поговорим за нея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...