22 dic 2004, 9:59

На В.

  Poesía
1.1K 0 2

Не, няма да се разберем така!!!
Сега ти трябваше да кажеш,
че работата ти е отвратителна,
че живееш зле,
че ти е писнало да се обличаш
официално
и че съвсем сериозно се замисляш
дали да не...
А аз трябваше да кажа,
че понякога се замислям дали да не...,
че ти съчувствам за заточения ръб на панталона
(Божке, как не се порязваш!!!),
че живеем зле
и че хубавата работа е Божата работа.

И трябваше да се намираме
на Третото небе от щастие
(и двамата не обичаме числото седем);
ти - от факта, че те слушат,
че не си сам
и че сервитьорката ни е смигнала
с маслинено-зелените си очи
(такива бяха винаги вечер);
аз - заради зелените маслинени очи
на сервитьорката
и затова, че не си сам...

Но вместо това ме запознаваш
с момичето от своите сънища
(имаш лоша обмяна на веществата, приятелю!)
и всичко става толкова различно
поне до момента,
в който Тя не разказва
за отвратителната си работа
и лошият си живот,
за отвращението си от официалните облекла
и за намеренията си да се...

Защо не я държа заключена в сънищата си,
приятелю?!?
Тогава поне можехме да поговорим за нея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...