Не, няма да се разберем така!!!
Сега ти трябваше да кажеш,
че работата ти е отвратителна,
че живееш зле,
че ти е писнало да се обличаш
официално
и че съвсем сериозно се замисляш
дали да не...
А аз трябваше да кажа,
че понякога се замислям дали да не...,
че ти съчувствам за заточения ръб на панталона
(Божке, как не се порязваш!!!),
че живеем зле
и че хубавата работа е Божата работа.

И трябваше да се намираме
на Третото небе от щастие
(и двамата не обичаме числото седем);
ти - от факта, че те слушат,
че не си сам
и че сервитьорката ни е смигнала
с маслинено-зелените си очи
(такива бяха винаги вечер);
аз - заради зелените маслинени очи
на сервитьорката
и затова, че не си сам...

Но вместо това ме запознаваш
с момичето от своите сънища
(имаш лоша обмяна на веществата, приятелю!)
и всичко става толкова различно
поне до момента,
в който Тя не разказва
за отвратителната си работа
и лошият си живот,
за отвращението си от официалните облекла
и за намеренията си да се...

Защо не я държа заключена в сънищата си,
приятелю?!?
Тогава поне можехме да поговорим за нея.