28 ago 2014, 21:22

на В. П. 

  Poesía
695 0 3



Мили мъничък дядо Валери,
белокосо хвъркато дете,
виж брезичката как потреперва,
а тинтявата все не расте.

Чуй мастилото - плаче в писмото,
а и всичките букви скърбят.
Даже Огито твое... горкото...
хич не иска да идва сънят.

Щурчо, моля те, дръж ни го само,
разбуди го с камбанка, със звън.
Не заспивай, все още е рано
за вълшебното копче за сън...

© Ива Колева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??