Мили мъничък дядо Валери,
белокосо хвъркато дете,
виж брезичката как потреперва,
а тинтявата все не расте.
Чуй мастилото - плаче в писмото,
а и всичките букви скърбят.
Даже Огито твое... горкото...
хич не иска да идва сънят.
Щурчо, моля те, дръж ни го само,
разбуди го с камбанка, със звън.
Не заспивай, все още е рано
за вълшебното копче за сън...