17 ago 2006, 11:19

На великите българи

  Poesía
848 0 9
Загледах се в портрета на стената,
от който гледаше ме българин велик.
Животът свой бе дал за свободата,
без капчица съмнение в тоз миг.

До него друг велик ме гледа.
И той загинал в тежката борба.
От Дунав тръгнал със дружина,
до своя връх във Стара планина.

Поглеждам друг портрет в музея
и виждам силата и гордостта.
Понесъл се със свойта Хвърковата чета,
на хората да носи свобода.

Портретите са много и са на велики,
а аз съм незначителен със своите дела.
В поклон безмълвен се прекланям
и в техните завети се кълна!


p.s. Моля, да не се поставят оценки!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какво да кажа освен "Браво!" Наистина си улучил темата!
  • Браво!
  • Благодаря отново!!!

    Споменавайки за тези три велики личности от нашата история, отдавам своята почит и към многото други, които са дали живота си за България!!!
    Приятна вечер на всички!!!
  • Прекрасен стих.Дълбок поклон пред тях,
    пред всеки който жертвал се е за нас.
    Благодаря ти Христо,напомняйки за тях
    ти даваш своя принос,и извисяваш глас.

    Поздрав за избора и усмивка за теб.
  • Има много безименни, които заслужават да са велики, но не ги помним. От тях е и дядо ми, загинал през 1945 в Сърбия, но не е нужно да умреш геройски, за да си герой. Мисля, че и ние можем да бъдем, можем!
    Хубав стих!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...