На великите българи
от който гледаше ме българин велик.
Животът свой бе дал за свободата,
без капчица съмнение в тоз миг.
До него друг велик ме гледа.
И той загинал в тежката борба.
От Дунав тръгнал със дружина,
до своя връх във Стара планина.
Поглеждам друг портрет в музея
и виждам силата и гордостта.
Понесъл се със свойта Хвърковата чета,
на хората да носи свобода.
Портретите са много и са на велики,
а аз съм незначителен със своите дела.
В поклон безмълвен се прекланям
и в техните завети се кълна!
p.s. Моля, да не се поставят оценки!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Костов Todos los derechos reservados