17 авг. 2006 г., 11:19

На великите българи

847 0 9
Загледах се в портрета на стената,
от който гледаше ме българин велик.
Животът свой бе дал за свободата,
без капчица съмнение в тоз миг.

До него друг велик ме гледа.
И той загинал в тежката борба.
От Дунав тръгнал със дружина,
до своя връх във Стара планина.

Поглеждам друг портрет в музея
и виждам силата и гордостта.
Понесъл се със свойта Хвърковата чета,
на хората да носи свобода.

Портретите са много и са на велики,
а аз съм незначителен със своите дела.
В поклон безмълвен се прекланям
и в техните завети се кълна!


p.s. Моля, да не се поставят оценки!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Какво да кажа освен "Браво!" Наистина си улучил темата!
  • Браво!
  • Благодаря отново!!!

    Споменавайки за тези три велики личности от нашата история, отдавам своята почит и към многото други, които са дали живота си за България!!!
    Приятна вечер на всички!!!
  • Прекрасен стих.Дълбок поклон пред тях,
    пред всеки който жертвал се е за нас.
    Благодаря ти Христо,напомняйки за тях
    ти даваш своя принос,и извисяваш глас.

    Поздрав за избора и усмивка за теб.
  • Има много безименни, които заслужават да са велики, но не ги помним. От тях е и дядо ми, загинал през 1945 в Сърбия, но не е нужно да умреш геройски, за да си герой. Мисля, че и ние можем да бъдем, можем!
    Хубав стих!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...