25 sept 2006, 11:32

На война

  Poesía
709 0 5
Слънцето се скри,
веднага щом зърна твоето лице,
явно знаеше ,че буря ще се разрази,
дори мълния,че ще се разбеснее!
И избяга,скри се в небесата.
Останахме само аз и ти.
Навсякъде в миг почерня,
даже пистолети не ни раздадоха,
за да е по-лесна войната между нас,
а толкова е трудно да ти докажа,
че излишни и добре дошли в момента няма,
всичко явно ще е на живот и смърт-
и няма "против",и няма"въздържали се",
започват бесните нападки!
Докато единият се предаде,
или докато издържи,
но докато трае тази битка,
не ще изгрее вече Слънце!
Нима не разбираш ти?-
В живота има и невинни,
но виновни стават често,
заради незаслужената чужда вина!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...