Sep 25, 2006, 11:32 AM

На война

  Poetry
713 0 5
Слънцето се скри,
веднага щом зърна твоето лице,
явно знаеше ,че буря ще се разрази,
дори мълния,че ще се разбеснее!
И избяга,скри се в небесата.
Останахме само аз и ти.
Навсякъде в миг почерня,
даже пистолети не ни раздадоха,
за да е по-лесна войната между нас,
а толкова е трудно да ти докажа,
че излишни и добре дошли в момента няма,
всичко явно ще е на живот и смърт-
и няма "против",и няма"въздържали се",
започват бесните нападки!
Докато единият се предаде,
или докато издържи,
но докато трае тази битка,
не ще изгрее вече Слънце!
Нима не разбираш ти?-
В живота има и невинни,
но виновни стават често,
заради незаслужената чужда вина!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...