Sep 25, 2006, 11:32 AM

На война

  Poetry
710 0 5
Слънцето се скри,
веднага щом зърна твоето лице,
явно знаеше ,че буря ще се разрази,
дори мълния,че ще се разбеснее!
И избяга,скри се в небесата.
Останахме само аз и ти.
Навсякъде в миг почерня,
даже пистолети не ни раздадоха,
за да е по-лесна войната между нас,
а толкова е трудно да ти докажа,
че излишни и добре дошли в момента няма,
всичко явно ще е на живот и смърт-
и няма "против",и няма"въздържали се",
започват бесните нападки!
Докато единият се предаде,
или докато издържи,
но докато трае тази битка,
не ще изгрее вече Слънце!
Нима не разбираш ти?-
В живота има и невинни,
но виновни стават често,
заради незаслужената чужда вина!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...