Ти даде ми един от твойте дни –
да се родя във него ме покани,
научи ме на летни добрини,
душа ми даде – да лекувам рани.
Показа ми учудващи неща...
На твойто слънце станах годеница
и мъничка светулка през нощта.
Разбрах езика на самотна птица.
Една тревичка стана ми сестра.
Възглавница в полето - жито зряло.
А твоето небе над мен простря
една надежда светла, синьо-бяла.
Получих дар от тебе звезден смях
и глас и чувства – като водопади…
Това, че в теб да се родя успях,
за мен е, Юни, радост и награда.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados