26 jun 2007, 9:50

На запад...

  Poesía
807 0 2
      Пастелен залез,
                  отворил обятията си за нас,
но не и за мен - аз съм
                                           грешен!
                                                  О, любима, моля те, прости ми! 
     Залезът, галещ косите твои,
                                      твоите, пълни с живот...
   А лодкарят покорен стои
                     греблото да завърти !
       О, любима, няма ги заострените уши,
                                       няма ги божествените черти.
            Сега аз съм твоят Бог,
                       а ти моята Венера,
                                                            О Б И К Н О В Е Н И ,
                                                                                                в своята необикновеност !
                                       Съдба да си до мен

23.12.2005

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© V Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...