26 июн. 2007 г., 09:50

На запад...

Поэзия

804 0 2

      Пастелен залез,
                  отворил обятията си за нас,
но не и за мен - аз съм
                                           грешен!
                                                 О, любима, моля те, прости ми!
     Залезът, галещ косите твои,
                                      твоите, пълни с живот...
   А лодкарят покорен стои
                     греблото да завърти !
       О, любима, няма ги заострените уши,
                                       няма ги божествените черти.
            Сега аз съм твоят Бог,
                       а ти моята Венера,
                                                            О Б И К Н О В Е Н И ,
                                                                                                в своята необикновеност !
                                       Съдба да си до мен

23.12.2005

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0