Пастелен залез,
                  отворил обятията си за нас,
но не и за мен - аз съм
                                           грешен!
                                                  О, любима, моля те, прости ми! 
     Залезът, галещ косите твои,
                                      твоите, пълни с живот...
   А лодкарят покорен стои
                     греблото да завърти !
       О, любима, няма ги заострените уши,
                                       няма ги божествените черти.
            Сега аз съм твоят Бог,
                       а ти моята Венера,
                                                            О Б И К Н О В Е Н И ,
                                                                                                в своята необикновеност !
                                       Съдба да си до мен

23.12.2005