На зазоряване
На зазоряване
Пробужда ме шумът навън,
как клони драскат по стъклата.
от това се ражда златен звън
и грабвам пак веслата -
по морска ивица да плувам,
устремен с посока – ти,
където страстите предавам
на теб и общите мечти.
Загледани в една посока,
с тебе сънища споделям.
И потънали в нощта дълбока,
залезът и изгревът обменят
и звезди, и луни разбити,
поръсени от слънчев прах.
Но теб и воплите ти скрити,
да ги забравя - не можах.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Християн Todos los derechos reservados
