На зазоряване

gothwolf (Християн)
104 227

4.02.2008 г., 22:22 ч.

Поезия » Любовна

647 0 4

На зазоряване

Пробужда ме шумът навън,

как клони драскат по стъклата.

от това се ражда златен звън

и грабвам пак веслата -

по морска ивица да плувам,

устремен с посока – ти,

където страстите предавам

на теб и общите мечти.

Загледани в една посока,

с тебе сънища споделям.

И потънали в нощта дълбока,

залезът и изгревът обменят

и звезди, и луни разбити,

поръсени от слънчев прах.

Но теб и воплите ти скрити,

да ги забравя - не можах.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.