21 jul 2016, 21:41

Набат тревожен

  Poesía » Civil
688 1 1

НАБАТ ТРЕВОЖЕН
И пак горещо е, пак жега ни очаква.
На Арктика топят се бързо ледовете.
На океаните нивотo се покачва,
вълните яростно връхлитат бреговете.
Какво ли бъдещето ще ни донесе?
Дали земята ни в пустиня ще превърне!
Или потоп всемирен ще ни отнесе –
земя и всичко живо алчно ще погълне.
Ах, колко хубава е нашата планета!
Тя най-красива е във цялата вселена.
Но страда, боледува днес земята клета
от безразсъдствата човешки наранена.
Все още време е да викнем: „Хора бдете!“
Набат тревожен нека да ударим.
И „Равнодушието, хора забравете!“ –
такъв тревожен призив нека да отправим.

*набат – сигнал чрез биене на камбана при пожар или
друго бедствие; тревога.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Събева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...