21 jul 2016, 21:41

Набат тревожен

  Poesía » Civil
691 1 1

НАБАТ ТРЕВОЖЕН
И пак горещо е, пак жега ни очаква.
На Арктика топят се бързо ледовете.
На океаните нивотo се покачва,
вълните яростно връхлитат бреговете.
Какво ли бъдещето ще ни донесе?
Дали земята ни в пустиня ще превърне!
Или потоп всемирен ще ни отнесе –
земя и всичко живо алчно ще погълне.
Ах, колко хубава е нашата планета!
Тя най-красива е във цялата вселена.
Но страда, боледува днес земята клета
от безразсъдствата човешки наранена.
Все още време е да викнем: „Хора бдете!“
Набат тревожен нека да ударим.
И „Равнодушието, хора забравете!“ –
такъв тревожен призив нека да отправим.

*набат – сигнал чрез биене на камбана при пожар или
друго бедствие; тревога.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Събева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...