21 jul 2016, 21:41

Набат тревожен

  Poesía » Civil
693 1 1

НАБАТ ТРЕВОЖЕН
И пак горещо е, пак жега ни очаква.
На Арктика топят се бързо ледовете.
На океаните нивотo се покачва,
вълните яростно връхлитат бреговете.
Какво ли бъдещето ще ни донесе?
Дали земята ни в пустиня ще превърне!
Или потоп всемирен ще ни отнесе –
земя и всичко живо алчно ще погълне.
Ах, колко хубава е нашата планета!
Тя най-красива е във цялата вселена.
Но страда, боледува днес земята клета
от безразсъдствата човешки наранена.
Все още време е да викнем: „Хора бдете!“
Набат тревожен нека да ударим.
И „Равнодушието, хора забравете!“ –
такъв тревожен призив нека да отправим.

*набат – сигнал чрез биене на камбана при пожар или
друго бедствие; тревога.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Събева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...