21 jul 2016, 21:41

Набат тревожен

  Poesía » Civil
690 1 1

НАБАТ ТРЕВОЖЕН
И пак горещо е, пак жега ни очаква.
На Арктика топят се бързо ледовете.
На океаните нивотo се покачва,
вълните яростно връхлитат бреговете.
Какво ли бъдещето ще ни донесе?
Дали земята ни в пустиня ще превърне!
Или потоп всемирен ще ни отнесе –
земя и всичко живо алчно ще погълне.
Ах, колко хубава е нашата планета!
Тя най-красива е във цялата вселена.
Но страда, боледува днес земята клета
от безразсъдствата човешки наранена.
Все още време е да викнем: „Хора бдете!“
Набат тревожен нека да ударим.
И „Равнодушието, хора забравете!“ –
такъв тревожен призив нека да отправим.

*набат – сигнал чрез биене на камбана при пожар или
друго бедствие; тревога.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Събева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...