Началото ми… (на сина ми)
Здравей, момчето ми! Eдва пробудено,
ти ме разтърси и дори ме съживи!
Съвсем очаквано и непринудено
светът, във който бях, се скри…
и ми прости!
В стеснени кръгове на възприятия
аз бях поканен, изтърпян,
осмян понякога и неразбран,
във низ безжизнени мероприятия.
Крещях във себе си, че искам,
с очакване започвах всичко ново,
с Познание се извинявах, и отново
потъвах във стремеж да се потискам.
Здравей, момчето ми! Едва пробудено,
но аз не искам да шептя, а да крещя:
- Ти ме смири
и въпреки многото в мене погубено,
пак ме роди,
като мой малък баща!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Проданов Todos los derechos reservados
