Началото ми… (на сина ми)

Здравей, момчето ми! Eдва пробудено,

ти ме разтърси и дори ме съживи!

Съвсем очаквано и непринудено

светът, във който бях, се скри…

                                         и ми прости!

В стеснени кръгове на възприятия

аз бях поканен, изтърпян,

осмян понякога и неразбран,

във низ безжизнени мероприятия.

Крещях във себе си, че искам,

с очакване започвах всичко ново,

с Познание се извинявах, и отново

потъвах във стремеж да се потискам.

Здравей, момчето ми! Едва пробудено,

но аз не искам да шептя, а да крещя:

- Ти ме смири

                       и въпреки многото в мене погубено,

пак ме роди,

                       като мой малък баща!