29 abr 2005, 15:52

Надежда

  Poesía
1.2K 0 2

Понякога животът ни е гаден,
изпълва те с омраза, с острота,
която ти към другите отнасяш,
не се замисляш даже за това.

Какво животът  представлява,
дали е ураган или  любов,
безпътица от случки и химери
или мощта на порив нов?

Нима животът ни е безнадежден,
объркан, скучен ли е той,
нима в безпътицата ни голяма
не си мечтаем за велик герой?

А днес героите са малко
и стъпкани са в тоз живот,
дори за тях да ни е жалко,
ний пак ще вярваме във тях.

Да, хората ще им повярват,
ще станем всички до един,
ще смачкаме със сила страшна
МИЗЕРИЯТА -
кошмарният ни властелин.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много болка си събрал тук и недоверие в хората.Но надеждата е тази, която умира последна, нали?Все още я имаш,личи си.6
  • Всичко ще се оправи!Трябва само да вярваме!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...