29.04.2005 г., 15:52

Надежда

1.2K 0 2

Понякога животът ни е гаден,
изпълва те с омраза, с острота,
която ти към другите отнасяш,
не се замисляш даже за това.

Какво животът  представлява,
дали е ураган или  любов,
безпътица от случки и химери
или мощта на порив нов?

Нима животът ни е безнадежден,
объркан, скучен ли е той,
нима в безпътицата ни голяма
не си мечтаем за велик герой?

А днес героите са малко
и стъпкани са в тоз живот,
дори за тях да ни е жалко,
ний пак ще вярваме във тях.

Да, хората ще им повярват,
ще станем всички до един,
ще смачкаме със сила страшна
МИЗЕРИЯТА -
кошмарният ни властелин.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много болка си събрал тук и недоверие в хората.Но надеждата е тази, която умира последна, нали?Все още я имаш,личи си.6
  • Всичко ще се оправи!Трябва само да вярваме!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...