Надежда

Казвам си, вече е време,

но как да си тръгна - кажи ?

Щом толкова вярвам в тебе

и във всичките - тези лъжи.

Всеки момент, всяка секунда

казвам си аз, ще боли,

та как да си тръгна с усмивка,

щом всичко в мене скърби?

Скърби, щом погледна се мокра,

обляна в дъжд от сълзи.

Сърцето ми сякаш е стомна,

побираща всички мечти.

Вървя по пътеката празна

и нещо в мене гори.

Надеждата малка, безстрашна

погубва ме бавно, уви.