Надежда
598
0
0
Казвам си, вече е време,
но как да си тръгна - кажи ?
Щом толкова вярвам в тебе
и във всичките - тези лъжи.
Всеки момент, всяка секунда
казвам си аз, ще боли,
та как да си тръгна с усмивка,
щом всичко в мене скърби?
Скърби, щом погледна се мокра,
обляна в дъжд от сълзи.
Сърцето ми сякаш е стомна,
побираща всички мечти.
Вървя по пътеката празна
и нещо в мене гори.
Надеждата малка, безстрашна
погубва ме бавно, уви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николета Иванова Всички права запазени
