Надежда

Миг живот

Роди се ти в години на вълнение,
по време на една изгубена мечта.
Яви се като мимолетно вдъхновение,
като искрицата на падаща звезда.

Познах аз в тебе силата на Посейдон,
видях във твоите очи сияние.
Надигна се в душата ми вековен стон;
познах аз в теб и моето желание.

Ти беше силна, волна, тъй красива

като скитащата в нощното небе луна;

Ти пееше тъй нежно, като самодива,
и в миг омая моята душа.

И заедно чертаехме ний две

по белите и чистите листа,

обагрени в стотици цветове,
гори, полета и лозя.

Летяхме с теб, над всички упреци летяхме,
и много гребахме под облаци и дъжд.

Но никога не се оставихме
сами да бродим в тази зла и изгоряла ръж.

И ето, че годините на слава -

години на мечти, живот и зов,
тъй мимолетно отлетяха.

И тръгна си от мен, любов.

Но нивга няма да забравя аз

сиянието в очите твои.

Ще търся вечно в този жалък свят
пак твойто вдъхновение, надеждо моя!