Mar 22, 2014, 9:42 PM

Надежда

484 0 0

Миг живот

Роди се ти в години на вълнение,
по време на една изгубена мечта.
Яви се като мимолетно вдъхновение,
като искрицата на падаща звезда.

Познах аз в тебе силата на Посейдон,
видях във твоите очи сияние.
Надигна се в душата ми вековен стон;
познах аз в теб и моето желание.

Ти беше силна, волна, тъй красива

като скитащата в нощното небе луна;

Ти пееше тъй нежно, като самодива,
и в миг омая моята душа.

 

И заедно чертаехме ний две

по белите и чистите листа,

обагрени в стотици цветове,
гори, полета и лозя.

 

Летяхме с теб, над всички упреци летяхме,
и много гребахме под облаци и дъжд.

Но никога не се оставихме
сами да бродим в тази зла и изгоряла ръж.

И ето, че годините на слава -

години на мечти, живот и зов,
тъй мимолетно отлетяха.

И тръгна си от мен, любов.

Но нивга няма да забравя аз

сиянието в очите твои.

Ще търся вечно в този жалък свят
пак твойто вдъхновение, надеждо моя!

 




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Стаева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....