Надежда

Без децата къщата е пуста.
Духът ù бързо я напуща.
Стените зелени са студени.
ПеВеЦе-то въздуха не пуща.

Днес и хапката ми не минава.
А масата е пълна със храна.
Внучката я няма да припява.
Чак и телевизора замря.

Тишина превзела е кревата.
Сякаш нещо навън изтрака.
Странно чувам даже тишината.
Боже-е! На мен ми се доплака.

Горчива радост са децата.
Била празна тишината.
Не, не! Пълна е с надежда и тъга.
Чакам да отворят моята врата.