Надежда

17 jun 2015, 16:00

Poesía

514 0 2

Изстрадана болка - и все пак гори незарастнала рана.

Сълзите засъхнали разказват историята за срама.

Тихо в ъгъла още стои мъката неразбрана,

с пръсти бели рисува мечтите си във прахта.

Няма дъжд да вали, няма никога слънце да стопли ръцете,

няма птици дори да рисуват във полет цветя.

Но две жадни очи все ще гледат нагоре в небето

със едничката вяра - да зърнат в безкрая дъга.

Завеса от мрак е покрила прозореца мътен,

само черна тъга се процежда през него отвън.

Леден сух листопад върху подът пропаднал и мръсен,

а надеждата боса се смее безсрамно насън.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.