Надежда

18 oct 2016, 23:18

Poesía

455 1 1

Искам душата ми да е като

гората в слънчевите дни.

Искам душата ми да е като

сланата в студените дни.

Тъй спокойна и чиста да е тя,

да не познава тъга и самота...

А моята душа е като

бедствие, като ураган,

не знае тя що е спокойствие.

Вечно бури се вихрят в нея,

и тя отчаяно се бори сама.

Разкъсана, сломена, продължава своята борба,

незнайно откъде черпи сили.

Навярно скрита надежда има една,

та се бори със сетни сили...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.