Надежда
Искам душата ми да е като
гората в слънчевите дни.
Искам душата ми да е като
сланата в студените дни.
Тъй спокойна и чиста да е тя,
да не познава тъга и самота...
А моята душа е като
бедствие, като ураган,
не знае тя що е спокойствие.
Вечно бури се вихрят в нея,
и тя отчаяно се бори сама.
Разкъсана, сломена, продължава своята борба,
незнайно откъде черпи сили.
Навярно скрита надежда има една,
та се бори със сетни сили...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламена Райчева Todos los derechos reservados
