Искам душата ми да е като

гората в слънчевите дни.

Искам душата ми да е като

сланата в студените дни.

Тъй спокойна и чиста да е тя,

да не познава тъга и самота...

А моята душа е като

бедствие, като ураган,

не знае тя що е спокойствие.

Вечно бури се вихрят в нея,

и тя отчаяно се бори сама.

Разкъсана, сломена, продължава своята борба,

незнайно откъде черпи сили.

Навярно скрита надежда има една,

та се бори със сетни сили...