Oct 18, 2016, 11:18 PM

Надежда

  Poetry
845 1 1

Искам душата ми да е като

гората в слънчевите дни.

Искам душата ми да е като

сланата в студените дни.

Тъй спокойна и чиста да е тя,

да не познава тъга и самота...

 

А моята душа е като

бедствие, като ураган,

не знае тя що е спокойствие.

Вечно бури се вихрят в нея,

и тя отчаяно се бори сама.

 

Разкъсана, сломена, продължава своята борба,

незнайно откъде черпи сили.

Навярно скрита надежда има една,

та се бори със сетни сили...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Райчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...