Искам душата ми да е като
гората в слънчевите дни.
Искам душата ми да е като
сланата в студените дни.
Тъй спокойна и чиста да е тя,
да не познава тъга и самота...
А моята душа е като
бедствие, като ураган,
не знае тя що е спокойствие.
Вечно бури се вихрят в нея,
и тя отчаяно се бори сама.
Разкъсана, сломена, продължава своята борба,
незнайно откъде черпи сили.
Навярно скрита надежда има една,
та се бори със сетни сили...
© Пламена Райчева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
