Една е тя, голямата надежда,

в страната на несбъднати мечти.

Облечена е в бялата одежда

и чака светли бъднини.

Години минаха в търпение.

Горяха бавно като свещ.

Един живот изпълнен с въжделение.

Потънал в прах, като ненужна вещ.

Едни спечелиха позорно,

потъпквайки всичко наред.

Народът оскотя, но благородно,

ръкопляскайки на своя враг заклет.

Малцина усетиха духа на промяната.

Други я намериха далеч.

За повечето остана само подмяната,

която ги подложи на жестока сеч.

Мечтите гаснеха бавно

с догарянето на свещта.

Но тя, голямата надежда

е нещо повече от една мечта.

И днес, стаена в душата,

наднича тайничко, свенливо.

Запалиш за миг искрата

и тя запява радостно, звънливо.