25.07.2017 г., 13:48

Надежда

1.3K 1 1

Една е тя, голямата надежда,

в страната на несбъднати мечти.

Облечена е в бялата одежда

и чака светли бъднини.

 

Години минаха в търпение.

Горяха бавно като свещ.

Един живот изпълнен с въжделение.

Потънал в прах, като ненужна вещ.

 

Едни спечелиха позорно,

потъпквайки всичко наред.

Народът оскотя, но благородно,

ръкопляскайки на своя враг заклет.

 

Малцина усетиха духа на промяната.

Други я намериха далеч.

За повечето остана само подмяната,

която ги подложи на жестока сеч.

 

Мечтите гаснеха бавно

с догарянето на свещта.

Но тя, голямата надежда

е нещо повече от една мечта.

 

И днес, стаена в душата,

наднича тайничко, свенливо.

Запалиш за миг искрата

и тя запява радостно, звънливо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Азманова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....