18 ene 2020, 23:23

Надежда

  Poesía » Otra
695 0 1

Не ще ме срещнете в тълпата,

умислен и без ясни намерения.

Поглеждайки в далечината,

вървя към нови измерения!

 

По пътя срещам много хора,

разкъсани от болка и съмнения,

но продължавам без умора,

спасен от трепет и вълнения.

 

Във времето не ще се взирам,

и нищо няма да отричам,

макар не всичко да разбирам,

изправям се и пак ще тичам!

 

И мисля си, че ще пристигна,

във свят изпълнен със надежда.

Какво ли мога да постигна,

към някой всичко ме повежда!

 

Не ме търсете в топлина,

създадена от фалш и лицемерие,

или във плен на суета,

в дни на мъка и безвремие!

 

Ще ме откриете в заслон,

където всички чувства се събират,

и там намерил съм подслон.

Не казвам нищо. Те разбират!

 

Не ме очаквайте във мрак,

във любовта намерил съм причина,

и към звездите гледам пак,

дали ще мога да замина?

 

Не ще ме видите във спомен,

забравил месеци, години

Или пък скитайки бездомен,

през други светове, пустини.

 

И вярвам, нещо ще се случи.

Живея с тази мисъл, зная.

Така животът ме научи,

и с нея ще вървя до края!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Ковачев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...