18 ene 2020, 23:23

Надежда 

  Poesía » Otra
472 0 1

Не ще ме срещнете в тълпата,

умислен и без ясни намерения.

Поглеждайки в далечината,

вървя към нови измерения!

 

По пътя срещам много хора,

разкъсани от болка и съмнения,

но продължавам без умора,

спасен от трепет и вълнения.

 

Във времето не ще се взирам,

и нищо няма да отричам,

макар не всичко да разбирам,

изправям се и пак ще тичам!

 

И мисля си, че ще пристигна,

във свят изпълнен със надежда.

Какво ли мога да постигна,

към някой всичко ме повежда!

 

Не ме търсете в топлина,

създадена от фалш и лицемерие,

или във плен на суета,

в дни на мъка и безвремие!

 

Ще ме откриете в заслон,

където всички чувства се събират,

и там намерил съм подслон.

Не казвам нищо. Те разбират!

 

Не ме очаквайте във мрак,

във любовта намерил съм причина,

и към звездите гледам пак,

дали ще мога да замина?

 

Не ще ме видите във спомен,

забравил месеци, години

Или пък скитайки бездомен,

през други светове, пустини.

 

И вярвам, нещо ще се случи.

Живея с тази мисъл, зная.

Така животът ме научи,

и с нея ще вървя до края!

© Николай Ковачев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??