Не ще ме срещнете в тълпата,
умислен и без ясни намерения.
Поглеждайки в далечината,
вървя към нови измерения!
По пътя срещам много хора,
разкъсани от болка и съмнения,
но продължавам без умора,
спасен от трепет и вълнения.
Във времето не ще се взирам,
и нищо няма да отричам,
макар не всичко да разбирам,
изправям се и пак ще тичам!
И мисля си, че ще пристигна,
във свят изпълнен със надежда.
Какво ли мога да постигна,
към някой всичко ме повежда!
Не ме търсете в топлина,
създадена от фалш и лицемерие,
или във плен на суета,
в дни на мъка и безвремие!
Ще ме откриете в заслон,
където всички чувства се събират,
и там намерил съм подслон.
Не казвам нищо. Те разбират!
Не ме очаквайте във мрак,
във любовта намерил съм причина,
и към звездите гледам пак,
дали ще мога да замина?
Не ще ме видите във спомен,
забравил месеци, години
Или пък скитайки бездомен,
през други светове, пустини.
И вярвам, нещо ще се случи.
Живея с тази мисъл, зная.
Така животът ме научи,
и с нея ще вървя до края!
© Николай Ковачев All rights reserved.