Jan 18, 2020, 11:23 PM

Надежда

  Poetry » Other
693 0 1

Не ще ме срещнете в тълпата,

умислен и без ясни намерения.

Поглеждайки в далечината,

вървя към нови измерения!

 

По пътя срещам много хора,

разкъсани от болка и съмнения,

но продължавам без умора,

спасен от трепет и вълнения.

 

Във времето не ще се взирам,

и нищо няма да отричам,

макар не всичко да разбирам,

изправям се и пак ще тичам!

 

И мисля си, че ще пристигна,

във свят изпълнен със надежда.

Какво ли мога да постигна,

към някой всичко ме повежда!

 

Не ме търсете в топлина,

създадена от фалш и лицемерие,

или във плен на суета,

в дни на мъка и безвремие!

 

Ще ме откриете в заслон,

където всички чувства се събират,

и там намерил съм подслон.

Не казвам нищо. Те разбират!

 

Не ме очаквайте във мрак,

във любовта намерил съм причина,

и към звездите гледам пак,

дали ще мога да замина?

 

Не ще ме видите във спомен,

забравил месеци, години

Или пък скитайки бездомен,

през други светове, пустини.

 

И вярвам, нещо ще се случи.

Живея с тази мисъл, зная.

Така животът ме научи,

и с нея ще вървя до края!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Ковачев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...