21 feb 2021, 18:07

Надежда 

  Poesía
534 1 7

Вечернонежна е онази нощ, която

във мойта гръд стаява тишина.

А стъпките на отминаващото лято

отекват в мен, подобно на вина.

 

Аз зная, всичко тук си отминава –

така е в този крехък, тленен свят.

Но моята надежда вечноздрава

ще търси някой неразцъфнал цвят,

 

ще пази своя недопята песен

и ще реди недоизказан стих.

Със тях ще преживява всяка есен

и ще се ражда в порив нежнотих!

 

И пак ще тръгне нова и красива

да търси обещани светове…,

където любовта като река прелива

и възкресява нежни цветове.

© Лъчезар Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??