Надежда
Вечернонежна е онази нощ, която
във мойта гръд стаява тишина.
А стъпките на отминаващото лято
отекват в мен, подобно на вина.
Аз зная, всичко тук си отминава –
така е в този крехък, тленен свят.
Но моята надежда вечноздрава
ще търси някой неразцъфнал цвят,
ще пази своя недопята песен
и ще реди недоизказан стих.
Със тях ще преживява всяка есен
и ще се ражда в порив нежнотих!
И пак ще тръгне нова и красива
да търси обещани светове…,
където любовта като река прелива
и възкресява нежни цветове.
© Лъчезар Лазаров All rights reserved.
