Надежда
Птиче сгуши се в ръката ми
и тъй нежно зарида,
приятелче имало в беда,
гладно, босоного,
без майка, без баща.
И помолило птичето Бога,
къшей хляб да даде
и малко огън под перцата
на детенцето да занесе,
но Богът казал му,
че човешки работи са все това,
той можел само надежда
да носи на света.
И ето птиченцето мен намери,
а аз го чух с отворена душа.
И ето надеждата въплъти се,
аз цялата надежда съм,
за тази птича душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Teodora Andreev Todos los derechos reservados
