2 nov 2021, 10:02

Надежда 

  Poesía » Otra
568 1 5

Птиче сгуши се в ръката ми

и тъй нежно зарида,

приятелче имало в беда,

гладно, босоного, 

без майка, без баща.

И помолило птичето Бога,

къшей хляб да даде

и малко огън под перцата 

на детенцето да занесе,

но Богът казал му, 

че човешки работи са все това, 

той можел само надежда 

да носи на света.

И ето птиченцето мен намери,

а аз го чух с отворена душа. 

И ето надеждата въплъти се,

аз цялата надежда съм, 

за тази птича душа.

© Teodora Andreev Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??