22 feb 2008, 15:44

Надежда... Мечта

  Poesía
1.1K 0 5
Надежда... Мечта

Докосвам една звезда
и обгърната от жива светлина
се сливам със своята мечта.
Поглеждам се плахо
с надежда една...
Посягам, докосвам...

Мъждиво сияние
нежно трепти,
отново поникват
крехки мечти.
Търся себе си в чуждите очи,
в пламък, в сълза...
В чувство, в скитане...
В своите мечти.
На граница тънка аз права стоя...
отпред е зората, отзад е тъма.

Миг от вечността
ще затворя в кристал
и ще го подаря...
Надежда... Мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...