Надежда... Мечта
Надежда... Мечта
Докосвам една звезда
и обгърната от жива светлина
се сливам със своята мечта.
Поглеждам се плахо
с надежда една...
Посягам, докосвам...
Мъждиво сияние
нежно трепти,
отново поникват
крехки мечти.
Търся себе си в чуждите очи,
в пламък, в сълза...
В чувство, в скитане...
В своите мечти.
На граница тънка аз права стоя...
отпред е зората, отзад е тъма.
Миг от вечността
ще затворя в кристал
и ще го подаря...
Надежда... Мечта.
Докосвам една звезда
и обгърната от жива светлина
се сливам със своята мечта.
Поглеждам се плахо
с надежда една...
Посягам, докосвам...
Мъждиво сияние
нежно трепти,
отново поникват
крехки мечти.
Търся себе си в чуждите очи,
в пламък, в сълза...
В чувство, в скитане...
В своите мечти.
На граница тънка аз права стоя...
отпред е зората, отзад е тъма.
Миг от вечността
ще затворя в кристал
и ще го подаря...
Надежда... Мечта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дани Все права защищены
