Надежда за утре

Stotio (Стоян)
19 10

8 jul 2017, 0:51

Poesía

377 0 2

С натежали крила, но с устрем в очите си

те гонят неуморно върха;

наричат го ад на амбициите

и пъкъл раздиращ сърца.

Но така ли изписват живота си

във купища бели платна

непокътнати, само настроени

в рамка уморена от чакане

без следата на четката

подпряна във ъгъла до онази стена.

Но ти я видя в бързината си

знаейки там тя стои

спокоен беше уверен

ще вземеш я някога може би…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.