Stotio
19 el resultado
Лъч протегнат – пронизителен,
вперил се във сянката
в най-прохладно ѝ кътче.
Още е топла тази малка стаичка,
в която липсва пламък, ...
  288 
Като вятър през пустинята
потърсих в нещо да се спра
цял полепнал с прах от пясък
без предпазен слой – кора
с кожа не изцяло загрубяла ...
  445 
С натежали крила, но с устрем в очите си
те гонят неуморно върха;
наричат го ад на амбициите
и пъкъл раздиращ сърца.
Но така ли изписват живота си ...
  371 
Под сенките на надвисналото в безтегловност небе
и посивялото почти незабележимо слънце
донесе благодат за пожълтелите треви
дългоочакван хлад и две-три капки.
Потънаха те безследно като от илюзията породени, ...
  539 
Прекатуриха се сенките,
оставиха следи
и белези,
но нощта ги скри.
Не да ги опази, ...
  454 
Свада за един боклук,
наречен хапка;
между квартални птици
с крясъци и мелодрами
с хорски битовизми. ...
  579 
Почуквате тихо по моя прозорец,
след секунди барабаните, удряте.
Накрая звукът ви се слива във хор,
мокър, носещ вестта за прохлада.
Приглушено стича дъждът ...
  549 
Счупена чаша, от която може да се пие.
Отдавна е без дръжка и права не стои.
Но е пълна с кристали, кристали от твоите сълзи.
Събрани са, за да не препълват душата ти.
А някой там – отсреща, простира твоите мечти. ...
  420 
Но престане ли ветрецът
в нежно тихи утрини,
твоето лице ще се избистри,
в едва докоснатите истини
очертано върху огледалната вода. ...
  654 
Порязан от лошото боравене с любов,
сред цветя изсъхнали в омраза засадени.
С лъжлива музика и артистизъм неприкрит.
Прикрити жестове, усмихнатост превзета.
Показност на бледи чувства с пресилена гримаса. ...
  710 
Пролука
сред едно съвършено
съвършенство.
Моята представа,
която може да изчезне ...
  530 
Kато ято
мисли ме нападат
в сянката
на тази нощ;
грабливи, мрачни, ...
  716 
Денят се снишава и вехне
сред пурпур и пощипващ хлад,
бавно край мен ще полегне
нощта над будния град.
Огньове край мене танцуват, ...
  507 
На брега дойдох,
където разбива се вълната
и вятърът.
Вълни в косите ти
видях, ...
  496 
Топъл и неканен, носталгичен повей,
отмята тънките треви и носи стъпки,
затихващи, но тропащи с ритъма,
напиращ зад едни гърди.
Птица над главата ми лети и въздуха раздвижва, ...
  517 
Прозрачен в мисли и копнежи,
от лъскави обвивки изтъкан.
Мечтаеш ниско – безболезнено,
във живота нямаш капка свян.
Живота търсиш жадно, ...
  528 
Тук ни лодка е нагазвала тази вода,
ни птица е долитала жаждата да утоли.
Мракът заплашил и последните свежи лъчи;
отгоре се застлали дебело, уморени листа.
Застоявала с времето още водата, ...
  653 
Синьото око се огледа
в огледалото
и заплува
като лодка
огледалото в синьото море. ...
  811 
Зимна нощ в бяло, сняг вали,
снежинки крият тъмнината;
спират се за миг, забързват,
после нежно окичват ни лицата..
Ту за миг се спираш ти, ...
  672 
Propuestas
: ??:??