Надеждата в безнадеждието

24 mar 2008, 8:54

Poesía

761 0 0

Уморих се от лицемерието тежко,
уморих се от клоуновия цирк,
душата ми беляза тъй жестоко
нанесеният с тонове фатален грим.

Нима аз мога тебе да забравя,
едничък лъч в моя свят затвор?!
Не, не мога и няма да направя
света очернен още по-жесток.

Бъди ти моя сянка, покрив, спирка за утеха...
и не търси друго ти от мен,
освен цялата ми обич нежна
и очи пълни с новата надежда!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Надеждата в безнадеждието

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas