Mar 24, 2008, 8:54 AM

Надеждата в безнадеждието 

  Poetry
717 0 0
Уморих се от лицемерието тежко,
уморих се от клоуновия цирк,
душата ми беляза тъй жестоко
нанесеният с тонове фатален грим.

Нима аз мога тебе да забравя,
едничък лъч в моя свят затвор?!
Не, не мога и няма да направя
света очернен още по-жесток.

Бъди ти моя сянка, покрив, спирка за утеха...
и не търси друго ти от мен,
освен цялата ми обич нежна
и очи пълни с новата надежда!

© Елена Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??