21 may 2024, 6:28

Надгробно слово за живите поети

475 3 13
 

Прочетен стих съм аз
без глас
останал,
плесен хванал,
изгризан и от плъховете глухи
за думите ми кухи.

И не, че си ме чел конкретно ти,
но преповтарям казано преди
от хиляди и хиляди поети,
макар и в други тоалети,
но съм изпята песен,
тъжна есен,
несретник, като... всичките от жанра...
Финал - дано получи се поне... поанта...

06.05.2024.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодарим за споделеното мнение, Доверенице.
  • И аз като Акеми: Не ти отиват тъжни думи. Я нещо по - игриво дай И поантата сама ще заиграй
  • Важното е, че на мен съм си все още интересен, Петре 🤣
    Наистина има някаква, за количеството няма да споря, Ничка 😊
    Благодаря ви сърдечно.
  • Тук има много философия!
    Поздрави, Гош!
  • Не знам защо но като ученици любимо ни беше '' Защо не съм поет като Пишурката, за да възпея на баба си хурката...'' Пък ти си пиши и публикувай, все на някого си интересен и те четат

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...