Сирак на съдбата,

отгледан от улични вълци,

лежащ задъхан в калта,

хранен със сянка на улична лампа –
 самотна тъма.

Небеса няма, ни треволя,

само пясъка и кърваво червената

надежда – война, 

която за жалост той избра.

Така си го нещастията следваха, 

потърсил утеха в страха и гнева

в югоизточни бойни сражения той оцеля.

Без капка съмнение в своята студена правота,

по лесно към гроба душите да дърпа – верига изкова.

Веригата с всяко едно от седемте прегрешения

на своята болнава, бяла лястовица.

На богати нозе противни прасета, кралици,

крале целува жълтица.

Честа ли, Ха, за него важни са парѝте,

властта и кръвта по ръцете 

с барут и солени сълза - тъга,

примесени с живота на невинни деца.

Деца, прераждащи се в същите

тези частни палачи,

чиято лудост се храни 

с кубинската пура и отнетия

пръв бебешки дъх, 

удовлетворявайки най съкровените

желания на ранения ангел - душа,

малко по малко превръщащ се в Сатана...